Вие сте тук
„Заедно можем повече” – 6 клас
,,Вдъхновени от природата”
Бях запленен от природата около и в Рупите, които се намират в област Благоевград. Там е много чисто и се поддържа много добре околността. Когато бях там аз не забелязах боклуци на земята, което ми хареса много и ме учуди. Дворът е много голям и обширен. Там е тихо, което на мен ми допадна много. В тишината и покоя на това неземно място човек може да потърси и намери себе си, да се възхити и преклони, да се замисли. Мислех си за многото места в България, в които все се намират по няколко човека, които от мързел да си изхвърлят боклуците в кошовете, ги хвърлят на земята и така замърсяват природата. Мислех си за изсечените гори. Мислех си за непочистените реки. И се чудех дълго ли ще ни търпи….тя …майката-земя!
Стефан Веселинов
Вдъхновени от природата – Рилския манастир
Пътуваме вече няколко часа. Навлизаме в Рила. Пътят ми е познат. Познавам го от предишните ни пътувания. Селцата встрани от пътя са сгушени в подножието на хълмовете, които стоят зад гърба им като вечен страж. Вдясно от пътя, в далечината се забелязват острите върхове на Стобските пирамиди – същите като Мелнишките, но с по-тъмен червеникав цвят.
Въпреки интересните закачки в автобуса, погледът ми е прикован от многото, стройни дървета от двете страни на шосето. Пътят става все по-тесен, и по-тесен, и с все повече завои. Същински планински път. Автобусът се движи все по-бавно, а с всеки следваш завой очаквам да видя високите каменни зидове на манастирските стени. И ето – пристигаме.
Денят е прекрасен. Ярките слънчеви лъчи се омекотяват от преминаващите облачета. Навън е прохладно и свежо. Чуват се птичи песни и въздухът е различен. Усеща се лек мирис на смола, идващ от двата високи бора пред манастирските порти, примесен с натрапчивата миризма на остаряло и опушено дърво. Тихо е. И е величествено. И е различно усещането при всяко ново посещение.
Влизаме в двора през западната порта. Групата ни е тиха и плаха. Както и друг път, първата гледка ме впечатлява. Точно над купола на манастирската църква се извисява един Рилски връх. А той всякога е различен. Виждал съм го сив и погълнат в мъгли и облаци - в късна есен. А през октомври е пъстър като паун на фона на чистото бледосиньо небе. Лете е в тъмно и светло зелено, а отгоре се открояват канарите му. Бивал е и целият в сняг. А сега си стои кротко и чака сезонът да рисува по него.
Дворът се изпълва с хора от най-различни места. Има и българи, и чужденци, и възрастни, и деца. Всеки по свой начин преживява досега си до това свещено място. Тръгваме си, но видяната картина остава в мислите ми.
Христо Василев